Икебана - изкуство за подреждане на цветя

click this link einen Artikel finden

В този брой ще разкрием магията на икебаната – изкуството за подреждане на цветя. Изкуството възниква през седми век, точно след като будизмът навлиза в Япония и заедно с това да се поднасят цветя на Буда. Дълго след своето начало то носи японските традиции в най-чистият им вид. Това се изразявало в използването само на местните японски видове, а самата аранжировка се е подчинявала на мотото „Да се улови мига”. През 19 век възниква школата Сугетцо, която разчупва каноните.Тогава икебаната се обуславя като изкуство и се отделя от религията.Най-популярните стилове в икебаната в момента са – Морибана и Нагейре. Всъщност изначалният замисъл на икебаната и идеята, която тя въплъщава и до днес е вътрешният мир на човека и неговите чувства и емоции.

Има три основни стила – насочен нагоре, наклонен и падащ надолу. При тях има основно стъбло, което доминира над останалите (в повечето случай две). Вече споменатият стил морибана буквално преведен означава „отрупани цветя”. При този стил се изгражда пейзаж по натуралистичен начин. Могат да се използват камъни и/или минерали.Съдовете, които се използват тук са плитки и за разлика от другите стилове, където всички оси тръгват от една точка, тук се използват приспособления за подреждате на елементите по цялата повърхност на съдът. Стилът нагейре с буквален превод „вмъквам” е част от чабана или „чайни цветя”.При него малко на брой елементи се подреждат във висока ваза. Тук аранжировката е по-небрежна и свободна.

В икебаната има три основни оси, които стоят в основата на почти всяка творба.Това са небето (Син), човека (Сое) и земята (Хикае), както и малките пълнители наричани Джуши. Във всяка аранжировка трите оси се изразяват чрез три стъбла с различна дължина и разположение в пространството. Височината на всяко стъбло зависи от съда в който ще се изгражда аранжировката. Освен основните стъбла, могат да се използват и други – допълнителни, които не трябва да ги конкурират. Прикрепването на стъблата става най-често чрез кензан.

Основният замисъл на всяка творба се изгражда от съчетаването на видовият състав. Всяко цвете има свой собствен характер и стойност. Освен цветя в икебаната може да се използват още и живи клончета, листа, житни растения, семена, плодове, зърна, сухи растения и др. В съвременната икебана може да се използват дори и стъкло, метал и пластмаса.